Сонет 1

Едно момиче казваше ми там,

където срещах я - в слънце и в дъжда,

че бил съм много силно размотан,

а то не бе така - не съм ръжда.

И гневен аз излизах в самота;

протеста ми бе прав обаче глад

ме погна та видяхи доброта

във нейните гърди - нали съм млад.

Но тъй стана, че тя по друг тръгна      

и мен остави - стара кърпичка,

и аз останах взрял се във луна

самичък с мойта баба дъртичка.

Животът ми - комедия и фарс,

за туй да бягам по-добре на Марс.