Фантастична игра

Две деца играят

сам сами в полето

сякаш са във раят.

Няма ли да спрат се

пък дори за малко?

Във гората врът се.

Там играта спира,

погледа пленява

самодива слира.

Почва тя да пее

и да свири, свири

сякаш мед се лее.

Птици приближават,

до децата кацат,

те сърце си дават

за такава радост –

тя душа им волна

е във вечна младост.

Но денят отива,

нощ се вече спуска

и децата бива

вече да си лягат,

затова простете,

към дома си бягат

Те гора напускат,

през поле минават

и в село се спускат.

Майка им ги среща

и им дава с обич

да си хапнат леща.

После пък си лягат

и сънуват леко

как в полето бягат.

А в гората пее

самодива с лира

и се смее смее.

 
Тук да сложим вече край

приказката дълга

е история безкрай.