Вали дъждът във празничния ден

и мисля си за времето преди,

когато обич моя бе до мен.

Но „обич моя“ – нейните следи

се губят нейде в мрака там отвъд

зад черната чернилка на нощта.

Не може там дори и чуден съд

плавателен да стигне щот мощта

на тази свят я няма. Но преди

по мен безмерна жал да съм разлял,

нали печал без мярка ни вреди,

поглеждам там навън – дъждът е спрял

и слънце ведро маха ми с ръка,

в небето синьо смее се дъга.