Жега ужасна тегне над страната. Под по челото на всички ни избива. Мислите - забулени във облак , обвити в мъгла от жешка мараня. Всяка животинка търси сянка, за да се спаси. Кога ли ще спре това мъчение... това изтезание на духа и тялото.
   Как да мислиш трезво като си пиян от високо градусовата ракия на жегата. Човек залита, пада, и не може да се дигне – изморен, изтезан от жегата коварна, която като сладострастен и алчен вампир изпива всички сокове на тялото ти и те оставя като спукана гума да се топиш върху асфалта... на 481 градуса по Фаренхайт.
    Което ме кара да се сетя за арабите и за тяхната тегоба. Вече ги разбирам. Разбирам тяхната фанатичност и изпадане в крайности. От жегата е. Когато средата около теб е фанатична, няма как да не ти окаже влияние по някакъв начин и ти да не се фанатизираш. Да ти изгори нещо в главата, така да се каже. Издържаш, издържаш и накрая вземеш пушката или динамита и с Алах Акбар търсиш да се охладиш в кръвта на ближния. Напразно, бих казал.
    Най-добре са си в Исландия. Някой да е чул за исландски терорист, за исландска престрелка, или въобще за някакво по–особено престъпление там. Сигурно имат от време на време някое дребно хулиганство или някой по погрешка минава на червено, но като цяло май нямат много, много престъпления, пък и проблеми въобще. Чувал съм, че са една от най-щастливите нации в света. Как бих искал и ние българите да бяхме като тях, или поне лятото да бе малко по-прохладно.