Голяма глупост е животът наш,
живееш малко после пък умреш.
През времето му кратко мислиш баш,
че майстор бил си, а пък то, не щеш,
човек обикновен наричат теб,
когат пред портите небесни ти
явиш се там, и само с малко хлеб
от вчера те посреща тоз свети
народ господен, и те праща сам
да носиш си багажа, връх висок
да изкачиш самотен, стигнал там
обратно бута те да слизаш в скок.
Живот и смърт – товар един и същ
теглото всеки тегли си кат мъж.