Смърт на корабокрушенец

Сред мътните вълни се бори

живота мил си да спаси,

а няма вече що да стори,

смъртта след миг ще го срази.

Злочест бе онзи миг, когато

съзря скалата той отпред,

но късно бе – морето блато –

вълни и тъмнина навред.

Скалата кораба разцепи,

морето го погълна в миг,

моряците тез хора клети

едва нададоха и вик.

Водата лед, замръзват стави,

със сетни сили срещу смърт,

която иска да го дави,

опълчва се - ще бъде твърд.

Моряк в морето плава, плава;

вълни го носят, той е сам,

но вижда той греда и дава

последни сили – стига там.

Греда обгръща той, а трака

чене обгърнато от мраз.

Дали ще издържи да чака

спасение във този час?

Морето гладно е, обича

добре да хапва и не щеш

вълна към дъно го повлича

и прави тялото му леш.

Ума започва да бледнее,

очите се затварят в миг,

душата почва да се рее,

лице във смъртния си лик.

Смъртта настъпва бързо, вече

страданието спира се,

душа от тяло е далече,

в морето то прибира се.

А тя душата на моряка

по път незнаен и далеч

поема по небесна пряка

да търси тя утеха веч.